Другата гледна точка: Проф.Петър Стоянович възражда уникален исторически източник за руско-турската война

Проф. Петър Стоянович възражда уникален исторически източник за войната от 1877-1878 г.

Имаме удоволствието да Ви представим едно изключително книжно издание, което предлага нов, неочакван прочит на събитията от Руско-турската война (1877–1878). Книгата „Пропуснатите възможности“ от Иззет-Фуад паша излиза под научната редакция, предговор и подробни бележки на проф. дин Петър Стоянович.

Защо тази книга е важна днес?

В историята на конфликтите рядко имаме шанса да погледнем през визьора на противника с такава откровеност. Иззет-Фуад паша не е просто хроникьор, а пряк участник в събитията, млад кавалерист, който по-късно достига до най-високите ешелони на османската дипломация и армия. Неговият текст е смела, на места безпощадна критика към „самозабравилата се генералска върхушка“ на Империята и анализ на стратегическите грешки, довели до поражението на османците.

Философията на войната: Между Молтке и Мопасан

В своя предговор към книгата Иззет-Фуад паша разсъждава върху вечната природа на човешкия раздор. Той споделя провокативната теза, че колкото по-цивилизован става човешкият род, толкова по-рафинирани средства за саморазрушение открива. Цитирайки фелдмаршал Молтке, авторът разглежда войната като своеобразна „хигиена на народите“, без която обществата биха отпаднали духом.

„Хората се бият едни с други и ще се бият още дълго време...“, пише пашата през 1899 г. „И ще се бие по-добре този, който е най-добре подготвен. Трябва добре да знаем това, което се е правило, и това, което би трябвало да се направи във войната с нашия предишен противник.“

Армията срещу „хората с пушки“

Книгата отделя специално внимание на разликата между храбростта на обикновения войник и капацитета на командването. Въпреки че се прекланя пред защитника на Плевен – Осман паша, Иззет-Фуад паша подчертава, че дори най-добрите войници са просто „въоръжени хора“, ако техните началници нямат стратегическо образование и „точност в окомера“. Неговата критика е насочена към старите паши, смятани за „гении“, чиято некомпетентност пропилява шансовете на Турция в конфликта.

Ролята на проф. Петър Стоянович

Благодарение на прецизната работа на проф. Петър Стоянович, съвременният български читател получава не просто превод, а мащабен исторически контекст. Бележките и научната редакция помагат да разберем сложните политически пластове – от влиянието на френските и германските военни школи до личната съдба на Иззет-Фуад паша, който завършва кариерата си като дипломат в Мадрид и заместник-министър на външните работи.

„Пропуснатите възможности“ е задължително четиво за всеки, който иска да разбере Руско-турската война в нейната цялост – отвъд митовете и през призмата на обективната военна логика.

За автора

Кечеджизааде Иззет-Фуад паша (1860–1925) е роден, израства и учи в Цариград. Веднага след като завършва Военната академия, е командирован във Франция на генералщабни курсове: това са последните години, в които Османската армия все още се намира под влияние на френските правилници, които Фон дер Голц скоро ще замени с германски.

След завръщането си от чужбина служи във Военното министерство, но участва и в Сръбско-турската война (сраженията край Митровица в Косово).

През последвалата Руско-турска война (1877–1878) служи като младши офицер в кавалерията. След войната е назначен за адютант на султана и се ползва

с доверието на падишаха. Въпреки че е посланик в Мадрид (1900–1909), работи активно за избирането на реформатора Авлоняли Ферид паша за велик везир. Като част от модернизацията на страната Иззет-Фуад схваща и строителството на железопътната линия „Хеджаз“, в което участва. Младотурското правителство го уволнява от дивизионно командване в кавалерията като част от общото армейско преструктуриране и го превръща в свой неприятел. В края на Първата световна война – между примирието в Мудрос и мира в Севър, Мехмед VI и Дамат Ферид паша се ползват от уменията му, като го назначават

за заместник-министър на външните работи, по-късно и за член на Сената. Разпознавайки в него противник на своите идеи, националните сили около Ататюрк се противопоставят на участието му в мирната делегация, определена да замине за Париж, което е прието от султана. Засегнат от своето отстраняване, Иззет подава оставка от поста.

Освен на „Пропуснатите възможности“ той е автор и на „За османско-руската кампания от 1293 г.“, както и на мемоари.